AYP епизод 9: Режимът на Борисов

 

© PIA/Юлиян Димитров

20/08/2012
СОФИЯ (PIA) — —

***
Има ли разлика между Борисов в началото на мандата и Борисов сега? Или просто не бяхме достатъчно информирани? Какво представлява режимът на Борисов в момента?
***

Константин Павлов:

Ето така започваме по темата, заради която сме се събрали – за правителството на Бойко Борисов. Да се върнем малко в миналото – има ли разлика между Борисов преди и Борисов сега. Ако искате, можем да говорим за началото на мандата на Бойко Борисов, ако искате може да говорим за Бойко Борисов от неговото появяване на политическата сцена. Владо, знам, че ти го познаваш от времето преди да стане министър-председател, разговаряли сте. Кажете, има ли еволюция в самия Бойко Борисов и в неговите методи или просто знаехме по-малко за него?

Владимир Йончев:

Единствената еволюция е в това до каква степен си вярва. Хората се променят бавно и може да има малка промяна в него. Аз го помня като бодигард на Царя, тогава го видях за първи път около големите посрещания на Царя, след това го помня като кмет. Може да има някаква дребна еволюция, но това не е нещо съществено. За мен е много важно до каква степен започваш да си вярваш. Защо са толкова важни Pussy Riot за българското общество и за българската реакция? Важни са, защото образът на Путин започва да се превръща в еталон за реакция на българската власт. Бойко Борисов си мисли, че е един български Путин, което е малко смешно. Путин – добър или лош, може да се роди само в една страна като Русия – една страна със 17 млн.кв.км площ.

Константин Павлов:

Ти мислиш, че той реално иска да е Путин?

Владимир Йончев:

Има една приказка: „Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак“.

Константин Павлов:

Моделът „Путин“ ми се струва, че е модел, който не си струва да бъде нито имитиран, нито…

Владимир Йончев:

Не, защо? Путин безспорно е силен човек, господар на една огромна държава. Няма по-подходящо място, където да бъде имитиран, отколкото в България. Ние сме били в този контекст и в този модел повече от 120 години.

Константин Павлов:

Проф. Дайнов, дали Бойко Борисов се промени?

Евгений Дайнов:

Нямам представа – това е много сложен въпрос. Аз от доста време го познавам, имаше период, в който често се виждахме. Да почнем от Путин. Аз написах цяла книга за Путинизацията на България по повод Тройната коалиция. Като се разрових констатирах, че примамката на Путин, притегателната сила на Путин е, че там му завиждат. Нашите му завиждат, защото там няма разделение на властите, няма независимост на този и онзи – каквото каже Путин, това е. Нашите си мислят, че техния живот ще бъде много прекрасен и много ще постигат всичко, което си помислят, а и народа ще си трае, ако те са като Путин. Това е някакво полуподсъзнателно, на предсъзнателно ниво, привличане. То беше особено характерно за Георги Първанов. И той президент, и Путин – президент, и Назърбаев – президент, и Лукашенко – президент, и всички са президенти с неограничена власт. Той (Георги Първанов – бел.ред.) е президент, но не май по същия начин и много му се искаше да стане и той като Путин. При Бойко Борисов не знам на какво се дължи тази деградация… всъщност знам. Бойко Борисов се промени. Той реши някъде февруари месец, че България може да се управлява като шайка…

Константин Павлов:

Февруари 2012?

Евгений Дайнов:

Да. Както Царят си бе помислил, че България може да се управлява като корпорация. Царят казваше – България, като погледнем БВП (Брутен вътрешен продукт – бел.ред.), годишния оборот на средноголяма корпорация – аз съм бил в бордове на такива, значи България ще я оправим – тя е корпорация. Бойко Борисов някъде февруари 2012 реши, че България може да се управлява като шайка разбойници. Това е, което виждаме в момента.

Константин Павлов:

Имаше ли конкретно събитие, което ви кара да мислите така?

Евгений Дайнов:

Имаше поредица от събития. След изборите миналата есен – президентските и местните, Бойко Борисов си даде съвършено ясна сметка за следното: че след по-малко от 2 години предстоят парламентарни и той с какво отива на тези избори. Той беше започнал да разправя навсякъде, мисля, че беше искрен, че в тази пролука – от ноември 2011 до лятото на 2012, той няма друг ход, освен да стартира всички отложени реформи, за да може към момента на изборите догодина да може да посочва резултати. Сега всички да ядат болката от реформата, сега – лятото на 2012, а догодина да каже: „Ето, мен не ме беше страх – започнах това, това и това, – ето ви го резултата.“ Това беше едно рядко щастливо стечение на обстоятелствата, защото министър-председателят беше разбрал, че неговия личен интерес нъвпада с националния – да има реформи. Някой казваше: „Едно е да искаш и да можеш, трето и четвърто е да можеш“. Февруари 2012 той разбра, че не може да го направи това. Няма да има реформи никъде, няма да има с какво да отиде на избори. От там веднага, когато това го разбра, мина към идеята, че България може да се управлява като шайка разбойници. Веднага събра шайката, веднага започна да раздава трескаво каквото може на свои приятели, за да ги превърне в монополисти, за да заграбят власт, за да формират зависим вот – на цели градове, на цели области, на своите наемни работници, на общините, в които живеят. Бойко Борисов реши, че ще се явява на изборите не с резултат, постигнато нещо, а с контролиран вот от тази шайка разбойници, комуто се опитва да раздаде всичкщите национални ресурси. Това е промяната на курса на Бойко Борисов, но аз не мисля, че това е промяна на самия Бойко Борисов.

Константин Павлов:

Много интересно е, е споменавате февруари 2012, а през февруари 2011 Бойко Борисов казва: „Имах днес час разговор с Евгений Дайнов…“ Преполагам, че е имало поредица от такива разговори и вероятно, на един от тези разговори Бойко Борисов е казал: „Аз видях, че тази работа с демокрацията не ми е интересна…“ или не е имало чак такъв разговор?

Евгений Дайнов:

Не, такъв разговор нямаше. Имаше ясно заявен избор от негова страна, че ще избере… Това е същността на Бойко Борисов. Още в самото начало, спомнете си, той си мислеше, че ако има някъде проблем в държавата, нещо не работи, то този проблем съществува, защото някой човек го причинява. Неговата схема винаги е била – намирам човека и го обезвреждам. Говоря с него, омайвам го и той спира да ми създава този проблем. Той (Бойко Борисов – бел.ред.) няма капацитета да разбере, че има системни проблеми и че не може да намери човека, с който да се договори. Когато разбра, че не може да се оправи с институции, с цели системи, които трябва да реформира, защото не разбира от системи – той разбира от лично договаряне. Краят на февруари беше моя последен разговор с него, където беше ясна неговата заявка, че няма да се лансира като приятел на потъпкания малък човек, няма да бъде виждан да се ръкува с производител на мебели или обущар, или мандраджия, или овчар, или птичар, и няма по никакъв начин да се откаже от публичното лансиране на своите приятели – Валентин Златев, Цеко Минев и цялата тази поредица. Това за мен беше достатъчна заявка, че имам насреща си, в най-добрия случай, Пиночет, а в най-лошия – Ал Капоне. Резултатите вече са налице. Той мисли, че прави едно общество, мисли, че в някаква степен е имитация на путинското, но не е – това е цървуланско, то е махленско. То е шайка от крайните квартали се опитва да управлява България.

Владимир Йончев:

Имаше една снимка, която се разпространяваше във Фейсбук. Застанали един до друг трима верни другари – Бойко Борисов, Марешки и Коко Динев на един стадион и купуваха или продаваха един футболен отбор. Мисля, че той беше преди на един застрелян от ВИС-2, после от Кюстендил мина към Пловдив. После по някаква чалгаджийска и любовническа линия се премести на друг и вече варненския бизнесмен, който държи Пловдивския Локомотив, който всъщност е кюстендилския ВИС-2.

Константин Павлов:

Точно затова беше и моя въпрос, защото аз футбол не следя. Какво означават тези полети с правителствения самолет на някои отбори от В група – Бистришките тигри. Тук в Интернет вече ги наричат „Бистришката хвърковата чета“? Помните случая, когато финала във В-група бе на Националния стадион „Васил левски“ и също се чу, че тази работа със самолета била резултат от загубен бас. Мислиш ли, че българския министър-председател би рискувал целия си престиж – не само в България, но и пред международни институции, да направи нещо такова или пък това са някакви хора около него, които го правят и само му вредят по някакъв начин?

Владимир Йончев:

Аз не съм склонен чак толкова да ги драматизирам Бистришките тигри. Ако това му е грехът на нашия министър-председател, че ходи да рита топка и че си вози приятелите-ритнитопковци на едно летящо такси, с мед да го намажеш. От там нататък, вижте какви са обясненията – плати ги „Чавдар“ (Етрополе), т.е. Емил Димитров. Този човек, който лобираше за Закона за горите, който прокарва всичките скандални поправки. Другият велик отбор след Бистришките тигри е „Чавдар“ (Етрополе). Хубаво, платил ги – от къде има тези пари да ги извади, защо „Чавдар“ (Етрополе) ще пътува с правителствения самолет, но те дори не са платени.

Константин Павлов:

Не са ли? Аз чета, че става дума за 20 хил.лв.?

Владимир Йончев:

За 20 хил.лв., но в бюджета ги няма.

Константин Павлов:

Т.е., те не са влезли в бюджета на Авиоотряд 28?

Владимир Йончев:

Те не са влезли в бюджета на Авиоотряда. Такъв е, по принцип, бизнеса на депутата Емил Димитров, който по-скоро казва, че едни неща ще ги плати, после ги взема гратис.

Константин Павлов:

Добре, това предполагам медиите ще го разнищят много сериозно, надявам се. По-скоро кажи какво означава това всъщност?

Владимир Йончев:

Това означава, че в тази държава няма никакви правила. Не бих реагирал остро, ако премиера каже: „Аз имам този и този кусур. Тъй като съм държавен глава, и много обичам спорта, пътувам с правителствения самолет, когато аз играя.“ Не е хубаво, не  еморално, но това бихме му го простили.

Константин Павлов:

Бихме му го простили, може би, ако си плати?

Владимир Йончев:

Не, според мен бихме му го простили от само себе си. Не трябва да очакваме съвършения управител. Но започват системните проблеми. Защо се лъже, че някой друг го е платил? Защо се лансират някакви отборчета? Проблемът е не толкова в Бистришките тигри, а в „Чавдар“ (Етрополе), които се мандахерцат насам-натам из държавата и са заграбили, уж за спорт, половината Балкан.

Евгений Дайнов:

Обяснението е чисто културно-психологическо. Управляват ни хора, които са с манталитет на гаменчета и тарикатчета от крайните квартали от соца. Какво правеха те – нещо да краднат, нещо да врътнат някаква далавера и да понабият някого. Това са същите тези хора, 25 години по-късно, управляват страната без да са се променили. Това са същите хора, това са същите тези гаменчета, вече на по 50 години, без да са се променили, които изобщо не са напреднали и ни управляват по начина, по който са въртели далаверките из крайните квартали на София и на големите градове преди 25-30 години. Това е проблемът. Затова те не разбират що е това институция, за какво съществува . Затова всичко е лично, затова те не намират проблем да си правят услуги. Тук имаме точно такава мафиотска въртележка от услуги. Забележи, Бойко Борисов прави услуга на отбора си, пращайки го да хвърка със самолета, Емо Фаса прави услуга, уж плащайки, комуто, на същия Емо вече е направена услуга с една лобистка поправка на закона. Това е точно мафиотското действие – ти получаваш нещо, единствено от властта и единствено под формата на лична услуга към теб. Но след това пък трябва да й върнеш услугата на властта, което ликвидира 1 000 години развитие на европейската цивилизация. Тези 1000 години са развитие от обществото, в което се обменят услуги, към общество на институции и правила и където, независимо от това кой си – барон или просяк, ти получаваш … от институцията.

Владимир Йончев:

Това е пример и за друго – къде се взимат решенията. Решенията не се взимат в Министерски съвет. Те се взимат на терена на Бистришките тигри, на корта на Горна баня по тенис, на басейна Диана, където се играят карти и се играе табла с близките приятели. Това е правителството. Затова тези момчета от Бистришките тигри заслужават да пътуват с правителствения самолет, защото повечето съвети са дадени…

Константин Павлов:

Чакай сега. Може ли да ти възразя. Аз съм последния човек, който ще защитава правителството, но все пак бяха отворени заседанията на правителството, публикуват се стенограми – има пълна прозрачност. Не мислиш ли, че тази пълна прозрачност всъщност ни дава яснота как точно се взимат решенията, или това, което ние виждаме в тези стенограми, не е точно нещо, свързано с решенията, а нещо друго?

Владимир Йончев:

Едното не пречи на другото. В това управление не всичко е лошо и тази държава все още не се е разпаднала. Просто върви с бързи стъпки към разпад.

Константин Павлов:

До изборите ще издържи ли?

Евгений Дайнов:

Дефинирай издържи. Цели сектори ще блокират, вече са блокирали, например здравеопазване. Ще започне разпадане – институция след институция ще отказва да върши онова, за което съществува. Това вече също се случва. Например, опитай се да намериш коя институция отговаря за това в защитена местност като Велека да няма автомобили. Няма такава институция. МВР те пращат към Общината, Общината те праща към РИОСВ-Велико Търново, тя те праща към областния управител, той пък – към ченгетата.

Константин Павлов:

Подсказват ми в чата един въпрос, че всъщност нещата не от вчера са така. Защото Венци Мицов от „Хиподил“ коментира писмото на ДСБ, че „Хиподил“ са били съдени заради албума им по времето на Костов. Един вид – това отношение винаги е било така.

Евгений Дайнов:

Нямам представа за случаят.

Владимир Йончев:

Там случката беше, че цензурираха заглавието и трябваше да го направят „Хора от народа“. Искаше се едно разрешение от Министерство на културата дали албума може да се казва по определен начин, те не им разрешиха.

Константин Павлов:

Тук няма цензура – кажи името на албума.

Владимир Йончев:

Олигиналното заглавие, доколкото си спомням, беше „Пед*******та порода“ и те го поправиха на „Хора от народа“.

Константин Павлов:

Това под натиск?

Владимир Йончев:

Не, няма натиск. Завеждаш си продукт в МК, трябва да го регистрираш. Има два такива случая – единия е този на „Хиподил“, а другия беше на „Ъпсурт“, който е още по-смешен. Не искаха да го регистрират, защото имало „правописна грешка“ в името.

Евгений Дайнов:

Ето, виждате разпадащата се държава. Затова последния идиот, който преди 3 години обиколи Музикаутор и МК, за да съгласува албума на своята група и всички музиканти му се смяха – кой беше този последния идиот? Това бях аз. След като минах през всички перипетии, оставих едни добри 500 лв. на всички, за да легализирам първия албум на моята група, за да бъде легален и да има каквото трябва и да се продава по магазините, преди да разбера, че магазини вече отдавна вече няма, защото мутрите са разпарчетосали и убили вече пазара. Всички страхотно се забавляваха, особено Васко Кръпката, наблюдавайки моите многомесечни перипетии, с висене пред кабинети и накрая, с много странни разговори с различни началници в МК, които по едно време ми казаха, че трябва да формират комисия да види текстовете какво представляват и тогава да го пуснат. Накрая, олекнахме с едни 400-500 лв., оказа се, че този албум можем да го продаваме само на собствени концерти. Вече правим както всички нормални музиканти и изобщо нямаме вече никакви отношения с МК, с Музикаутор или с когото и да било.

Константин Павлов:

Аз мисля, че въпросът е бил за тези 400-500 лв., а всичко останало е било…

Евгений Дайнов:

Не, това си бяха такси, не бяха подкупи. 300 лв. ми взе Музикаутор да ми пази правата…

Константин Павлов:

Това е интересн въпрос и може друг път да говорим за него.

Евгений Дайнов:

Въпросът е, че институциите не фигурират в нашия живот вече. Всички те са оставени голи. Затова сме голи пред наводнения, пред пожари – ние сме голи. Институциите са някаква гарнитура към управляващата шайка разбойници. Ние, гражданите, които издържаме институциите, сме чисто голи и всяко нещо – метеорит да падне, ще ни убие. Между нас и опасността няма нищо, защото няма институции.

Константин Павлов:

Владо, имаш сега възможност да поговорим малко за институциите. Ти си част от форума Offroad, който се занимава с доброволчество по време на бедствия – през зимата с наводнението в с. Бисер, сега през лятото – с пожара на Бистришко бранище, предполагам и други акции. Кажи твоето лично впечатление за институциите – наистина ли е така, както казва проф. Дайнов, ако падне метеорит или ако се спука някоя язовирна стена, ние сме абсолютно загубени?

Владимир Йончев:

Това са две различни неща. Че институциите са много зле, че не се справят, това е абсолютен факт, с който съм напълно съгласен. Но, когато става въпрос за доброволчество, то е нужно, дори и когато институциите работят добре.

Константин Павлов:

Аз въобще не поставям под въпрос съществуването на доброволчеството. Аз съм много за и мисля, че нашата публика също. Моят въпрос бе по-различен – твоето впечатление от институциите, докато ти си бил доброволец?

Владимир Йончев:

Колкото една институция е свързана с директно вършене на работа на терен, толкова по-добре работи. Колкото повече се опред до документи, ако случайно не се объркат, което трудно става, някой от горе ги обърква.

Константин Павлов:

Какво означава това – че институция, която не върши работа. Нима няма институции, които не вършат директна работа или по-скоро имаш предвид нещо друго?

Владимир Йончев:

Сега ще дам пример. Има една супер хубава програма „Развитие на човешки ресурси“, по която Европа дава доста пари и много млади хора да започнат работа. Когато подадох документи през октомври по нея, те се побутваха до март, когато се взе решение да има нова териториална структура на Бюрата по труда и процедурата започна отново. Просто се разграфиха районите на София… Мина цялата тази работа, бутахме някакви документи, след което се взе решение тези бланки, които са попълвани, да се сменят с други. Разбираш ли колко е безумно. В момента, хиляди хора са започнали работа по тази програма, работодателите още не са си получили парите, за които са кандидатствали. Защото едни жени, вече абсолютно изтерзани, седят и преписват от бланка на бланкща, защото предната бланка била „крива“ и сега са сменени.

Константин Павлов:

Зла умисъл ли подозираш или пак да подозираме, както обикновено, некадърността и мързела?

Владимир Йончев:

В конкретния случай е зла умисъл, защото е очевидно, че се бавят едни пари. За да не се изплатят парите на работодателите, се симулират проблеми. Вместо да кандидатстват нови и нови хора, жените в Бюрата по труда седят и препопълват бланки.

Copyright © 2017. При използване на информация от Гневни Млади Хора цитирането и позоваването с линк е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
Участвайте: