AYP епизод 9: Путинизацията на България

 
AYP-Episode9-Evgeni-Dainov-Vladimir-Yonchev-2012-08-19

© PIA/Юлиян Димитров

20/08/2012
СОФИЯ (PIA) — —

***
Путинизацията на България: Каква е разликата между модела „Станишев“ и модела „Борисов“? Някой от тях по-добър ли е за България и защо? Борисов символ ли е на путинизацията?
***

34:29

Константин Павлов:

Сега да поговорим малко за путинизацията на България. Аз много харесах двете книги на проф. Дайнов. Едната – „Моделът Станишев: Путинизацията на България“ и другата – „Трите лица на тиранията“, където ставаше дума аз Русия. От книгата „Моделът Станишев: Путинизацията на България“ съм си извадил признаците за това кога можем да говорим, че една държава е путинизирана, изброявам:

  • Подмяна на институциите;
  • Подчинение на медиите;
  • Обезсилване на гражданското общество;
  • Подмяна на политическите партии с имитации;
  • Премахване на яснотата на собствеността;
  • Поставяне на гражданите в пълна зависимост от властта;
  • Обвързване на властта с организираната престъпност;
  • Замяна на конституционния и правов ред с властови произвол;
  • Тотална корупция като метод за обществени взаимоотношения;
  • Развращаване и варваризиране на обществените нрави;
  • Реабилитация на комунистическото минало и на неговите агенти;
  • Производство на нова национална идеология, в чиято основа е групов субект  (държавата, народът), а не индивидът, както е на Запад;
  • Заемане на агресивна позиция спрямо Запада на международната арена.

От тези точки има ли нещо, което в България не е така, или не е точно така, или пък е точно обратното?

Евгений Дайнов:

Да, освен по по  последните две точки, по всички други в последната година има реализиран напредък. Т.е., България е повече путинизирана, отколкото беше по времето на Тройната коалиция. Тройната коалиция не успя да постигне тази степен на путинизация, която в момента вече имаме, по една проста причина. Имаше „триглава ламя“, имаше трима тартори и четвърти – един президент Първанов, който най-много искаше да бъде Путин. В тази бъркотевина орел, рак и щука, и жаба, не можаха да си направят играта. Докато тук имаш огромна концентрация на власт на едно място и затова… Знаете ли, Бойко Борисов, пак да се върнем на него, през първите 2 години от мандата си той мислеше, че неговите западни приятели ще го изтеглят, ще му свършат неговата работа и ще бъде безболезнено управлението и България някак си ще стане такава, че да не ни мислят.

Константин Павлов:

Че ще се договори, на практика с тях?

Евгений Дайнов:

Той беше убеден, че се е договорил – те да му свършат работата и България някак си да стане прилична страна и той да се забавлява нещо. Оказа се, че това не е така. Той отговори на това с концентрацията на всичката възможна власт в един малък кръг хора около себе си, а не „орел-рак-щука“. Затова много бързо тръгнаха процесите на путинизация, които ти изреди. Медиите са по-подчинени, отколкото бяха при Тройната коалиция, и гражданското общество е по-разпарчетосано, и икономиката монополизирана в огромни мащаби и т.н. Нищо подобно нямаше при Станишев, от това, което се случва в момента. Много сме напред с путинизацията, само че България не е Русия. Тези хора, които искат да превърнат България в мини Русия, винаги забравят едно много важно нещо. Българите не са руснаци, те само приличат на руснаци. Разликата е следната – в историята на България не е имало един ден феодално крепостно право, нито един ден. В Русия крепостното право е въведено в пълния му размер през ХVІ век и от тогава насам само се увеличава като обем на безправие. Това ни помага ефективно да противостоим – Окупирай Орлов мост и всякакви такива неща. Ефективно противостоене ние имаме, защото никога не сме били крепостни, ние го нямаме в костния си мозък заложено.

Константин Павлов:

Аз имам едно възражение. България по демократичен път избра както правителството на Станишев, така и правителството на Бойко Борисов, т.е. избра депутатите, които гласуваха съответното правителство. Беше ли подменен вотът на избирателите или, ако не е бил подменен, как се връзва… аз съм извадил още един цитат от ваше интервю за vesti.bg, където цитирате английските посланици, които казват, че „единствения начин в България да се възцари някой диктатор, е да бъде наложен с непреодолима сила отвън, защото българите по своя характер не са хора, които търсят силна ръка.“ Това променило ли се е реално, дали това не е последица от този рак, за който говорихме в началото?

Евгений Дайнов:

Българите не търсят по своя характер „силна ръка“, пишат тези доклади посланиците, които ВВС публикува преди време. Тук няма почва за искане на диктатура, пак по същата причина. Хората могат да викат – ние искаме силна ръка, искаме диктатура, да се стовари с пълна сила… но върху Пешо, не върху мен. Българинът, преди да е имал държава, 18-19 век вече е имал имоти, вече има местно самоуправление, той знае кое е неговото и не е склонен да разтвори всичко свое във волята на диктатора. Той си има дувар, все пак, не като руснака. Руснакът има дървена изба, която е направена с 20-годишен живот, на ничия земя и знае – като минат 20-те години, това изгнива, събираме катуна и си правим изба другаде.

Константин Павлов:

А, как да обясним това, което се случва последните няколко правителства, че вървим в тази посока без да го искаме или това е външно влияние?

Евгений Дайнов:

Българите не избраха Станишев да ги управлява. То нямаше ясен победител и затова беше Тройна коалицията. Много малка част от българите избраха Гоце (Георги Първанов – бел.ред.) за втори мандат, защото срещу него беше Волен (Сидеров – бел.ред.). Бойко Борисов беше избран, за да бъде Крали Марко, не за да бъде Путин. За да може лошо да ги цапардоса и ние, добрите да си гледаме градинката, живота и дувара – затова беше избран.

Владимир Йончев:

Много се занимавам с Крали Марко, онзи истинския, напоследък – имам интереси в тази сфера. Крали Марко освен това, че е много голям герой, то е и супер голям простак. Да не започваме циничните песни, свързани с Крали Марко, но… За разлика от другите европейски рицарски герои, Крали Марко си е „момчето от народа“. Той може да набие цър арабин, но в същото време си е простак, като всички от нас. Ето това е идеалната рецепта, по която Бойко Борисов е толкова обичан. Тези, които си обичат Крали Марко, заложено им е в съзнанието да оправдават всичките простотии, които се правят. Това е смисълът на тези компанийки,  които се правят и с които се управлява така гаменски и хулигански. Крали Марко освен герой е и наша еманация.

Константин Павлов:

Това, което ти току-що каза, че тезата на проф. Дайнов, че става дума за едни хора от крайните квартали, които по тарикатски управляват като едно време, това всъщност е идеята за Крали Марко в българската народопсихология. Това ли е…?

Владимир Йончев:

Да, до голяма степен да.

Константин Павлов:

Аз съм стреснат от тази работа…

Владимир Йончев:

Филията с мас… е прекрасен…

Константин Павлов:

Все пак, това не е ли съзнателно изграждане на образ от самия Борисов, че той е един човек от краен квартал, който управлява държавата като престъпна група, но все пак за себе си изгражда образа на Крали Марко? Да разделим малко двете неща – струва ми се, че образът на Крали Марко не е чак толкова вулгарен…

Владимир Йончев:

Много е вулгарен.

Евгений Дайнов:

В тази стая тук всички познаваме българските ПР агенции и българските ПР-и. Няма такъв специалист в България, който да може да произведе Бойко Борисов. Бойко Борисов си намери народа и народа си го намери сам-самичък. Той (Бойко Борисов – бел.ред.) е прав, казва – аз съм простак, вие сте простаци – разбираме се страхотно.

Константин Павлов:

Ще се съгласите ли към тези точки какво представлява путинизацията, да прибавим още две. Едната е свързана със специалните отношения с православната църква и не само с православната. В средноазиатските диктатури има специални отношения с мюсюлманските общности. Туркменския деспот, който почина… не мога да му произнеса името…

Евгений Дайнов:

Туркменбаши. Пълната му титла е следната – пожизнения президент на незавасима, неутрална република Туркменистан Сапармурат Туркменбаши Велики. За него говорим, нали?

Константин Павлов:

Да, за него. До колкото знам, има джамия на негово име и той също е в специални отношения с вярата и местната религиозна общност. Този в Узбекистан – Ислам Каримов, там хора твърдяха, че не неговото име произлиза от религията, а името на религията произлиза от неговото име. Тези всички управници държат да имат специални отношения с религията, в случая с православната църква, когато говорим за България и Русия.

Владимир Йончев:

Ето това е най-смешното. Тук трябва да добавим и Лукашенко (президентът на Беларус – бел.ред.), донякъде и Янукович (президент на Украйна – бел.ред.). В цялото постсъветско пространство има такава тенденция. Естествено, че на Изток тя вече е в страшни размери. Дори в Грузия, която е антируска, антипутинска, този култ към личността също не е за пренебрегване. Това е печатът на постсъветското пространство.

Константин Павлов:

А, има ли в Грузия религиозен елемент?

Владимир Йончев:

Има, да. Грузинците, там проблемът е много дълбок, винаги са били (…) и са наричали руснаците…

Константин Павлов:

Грузинците? Мислех, че са православни?

Евгений Дайнов:

Те са хилада години преди Месията. Ггрузия 600 години преди ние да сме се покръстили, те още тогава са били християни.

Владимир Йончев:

Пети век православието леко се изменя и те казват – нашето е правилното, вие сте еретици и наричат руснаците „еретици“.

Константин Павлов:

Ти казваш, че в момена решима на Саакашвили има подкрепа и има някакви елементи на…

Владимир Йончев:

На путинизация и всичките белези на диктатура. Тя често е оперетъчна, разбира се. Странното е друго. Където свършва бившия Съветски съюз – добре, приемаме, че е така. От другата страна, ние сме като че ли единствените, в които нещо прониква. Не е малко, но не станахме 16-та република. Това е единственото обяснение защо това в България е по-скоро смешно, отколкото страшно.

Константин Павлов:

Така да се каже „прескочихме трапа“ и вече сме от другата страна в ЕС, това ли искаш да кажеш?

Владимир Йончев:

Не, трапа сме го прескочили в момента, в който не сме станали 16-та република. От там нататък, всеки велик Крали Марко, който ще води бащината дружина, ще бъде по-скоро смешен, отколкото страшен.

Константин Павлов:

Като говориш за Крали Марко, тук ми изпратиха в чата въпрос с възражения, че Крали Марко е смел. Това е неговия образ, не се бои да се изправи пред каквато и да е опасност…

Владимир Йончев:

Ето, изправихме се срещу „триглавата ламя“.

Константин Павлов:

А, Бойко Борисов не е. Според мен, като я е видял, се е обърнал кръгом и някъде другаде би…

Владимир Йончев:

Не, напротив. Той се бие с „триглавата ламя“ вече четвърта година.

Copyright © 2017. При използване на информация от Гневни Млади Хора цитирането и позоваването с линк е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
Участвайте: