AYP епизод 14: Какво е референдум

 
AYP-Episode-14-Stambolov-Slavov-2012-10-07

©

08/10/2012
СОФИЯ (PIA) — —

***
Какво е референдум
***

Константин Павлов:

Здравейте, вие сте с 14-и епизод на „Гневни Млади Хора“, който е посветен на референдумите. Днес на гости в предаването са Иван Стамболов-Сула, който е автор на няколко книги  и популярен блог. Стамбилов отскоро е политик от партия Движение България на гражданите. Повод да бъде поканен в нашата дискусия е един негов материал, посветен на референдумите, който се казва „Пряката демокрация е като прякатареч“. В този материал той е леко скептичен към пряката демокрация. Другият ни гост е д-р Атанас Славов – университетски преподавател и специалист по конституционно право. Той членува в Управителния съвет на Института за пряка демокрация и е участвал в подготовка на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Сигурно забелязвате, че тук на масата има много повече техника от друг път. Тази техника е дарение от Работилницата за Граждански инициативи, специално за нашия проект „Гневни Млади Хора“ и ние сме им много благодарни за нея.

Най-използваната дума тази седмица беше думата „референдум“. Нашият малък екип очаква в скоро време младежите да започнат да си я татуират на някои деликатни и не толкова деликатни места.

Ние ще направим нещо, не знам дали ще успеем да избягаме от темата за конкретния референдум за АЕЦ Белене, за който говори цялата държава в момента, а да се опитаме да разберем явлението реферндум като политически инструмент. Доколко познаваме този политически инструмент – какво може, какво не може, как се употребява и доколко е полезен.  Това ще бъде трудно, защото това е един въпрос, който много остро разделя нацията.

Само да ви напомня, че очакваме вашите въпроси в нашия лайвчат, въпроси може да задавате и в нашия Туитър.

Първият въпрос е посветен, чисто принципно, на това какво е референдум, какво е пряка демокрация и на каква философска основа почиват. Да започнем с това, че идеята за референдум почива на тезата за компетентния гражданин, който познава своя интерес, познава интереса на обществото, прави своя информиран избор и този избор довежда до политическо решение, което е полезно аз обществото. Това така ли е, реално?

Атанас Славов:

Референдумът е форма на самоуправление на гражданите. Модерната демокрация има два начина на проявление. Единият е т.нар. „представителна демокрация“ – това са изборите. Упълномощаването на наши представители от наше име да вземат определени решения. Вторият модел на упражняване на демокрацията и самоуправлението е пряката демокрация или самоуправление чрез пряко решаване от гражданите на определени въпроси на държавното управление. Тук трябва да кажа, че референдума е модерна форма на упражняване на демокрацията. Това не е пряката демокрация от времето на Атинския полис, когато всички са се събирали заедно на площада и са обсъждали и решавали заедно въпросите на държавната власт. Става дума за изразяване на позиция, която е пряко, която е задължителна и която решава окончателно въпроси на държавното управление.

Иван Стамболов:

В Атинския полис демокрацията вече е била представителна и там се е появил термина „демагог“. Демагогът е човек, който отива от името на свободния гражданин, който си има някаква друга работа за вършене, а не да ходи на агората, и е гласувал от негово име, т.е. негов представител. Освен това, атинската демокрация, която ние толкова много харесваме, е обхващала един твърде тесен сегмент от обществото – това са т.нар. „свободни граждани“ или „оземлени граждани“. Имало е голяма група от хора, които не са имали правото да гласуват. Това беше по-скоро като корекция по въпроса за Атинската демокрация.

Константин Павлов:

А съвременният референдум…?

Иван Стамболов:

Според мен, съвременният референдум би могъл да бъде адекватен в един единствен случай – когато те попитам теб би ли желал в твоята градинка да има обществена тоалетна и ти да ми кажеш да или не. Във всички останали случаи, референдума е по-скоро саботаж и гавра с доверчивостта на хората.

Константин Павлов:

Това означава ли, че ти отричаш тезата за компетентния гражданин, който има граница на компетентност неговата квартална градинка и за всичко, което не е там, не трябва ад го питаме?

Иван Стамболов:

Много смело отричам, защото и самият аз не се чувства достатъчно компетентен, за ад отговарям на въпроси, като тези, които се спрягат за референдум. Ако зависи от моето решение дали да има централа в Белене или не, аз ще се затворя в офиса си 2-3 дни, ще се срещна със стотина души експерти и след като се консултирам с тях, ще мога да взема това решение, което се иска от мен. До тогава не бих си позволил самодоволството да се чувствам толкова компетентен.

Атанас Славов:

Ако позволите, аз пък отхвърлям тезата за компетентния политик. Модерният политик не е компетентен, тъй като това са много въпроси, които трябва ад се решават. Илюзия е, че политика, включително депутат или министър, разполага с необходимата експертиза. От години работя с държавни институции и знам, че често пъти експертизата не е в институцията, а в гражданското общество и различните му проявления. Доколко гражданина е компетентен или не, има различни хипотези, но знам, че политиците често пъти не са по-компетентни от гражданите.

Иван Стамболов:

Те не би трябвало да бъдат компетентни – тук се солидаризирам с цялото си сърце. Точно това казах и аз. Ако от мен се иска да взема едно важно решение, ще се затворя в офиса си 3 дни със 100 експерта и тогава ще оформя своето решение.

Константин Павлов:

Не е ли самата идея за референдума, която се възползва от идеята за всеобщото избирателно право, тази, че количеството гласуващи компенсира отделни недостатъци на качеството. Т.е., че ще има отделни избиратели, които ще са некомпетентни, или отделни избиратели, чиито тесен интерес ще бъде против интереса на обществото. Или ще има отделна група граждани, които ще действат откровено във вреда на обществения интерес. Именно тази представителност – всеобщото избирателно право, според която всички трябва да гласуват, имат право да гласуват, не вдига ли качеството на взетото решение в крайна сметка?

Иван Стамболов:

Груба грешка е да се смята, че повече хора взимат по-правилно решение от по-малко хора.

Атанас Славов:

Аз считам, че по-голямата представителност ограничава възможностите за лобизъм и непубличните влияния за вземане на решения. Защо? Защото е много по-лесно да купиш депутат или министър, отколкото 4 милиона граждани. Не казвам, че е по-трудно да манипулираш 4 млн. граждани, но със сигурност това е един контролен механизъм върху важните решения.

Иван Стамболов:

Аз бих попитал друго нещо, Комита. Ако, примерно, аз съм лекар и един защитник като д-р Славов дойде при мен и каже, че го боли гърба, аз ще го попитам – вие с какво бихте желали, д-р Славов да ви лекувам – с (…) инхибитори или с нерво не знам си какво? Какво бихте отговорили?

Атанас Славов:

Пряката демокрация не е панацея. Пряката демокрация е възможност за вземане на решения в определен сегмент на държавната политика. Никой няма илюзия, че пряката демокрация може да се използва, примерно, за осъждане на хора, за импийчване на президент или за решения, които взема Конституционния съд. Пряката демокрация трябва да се разбира като един от механизмите в рамките на т-нар. „конституционна демокрация“. Т.е., аз не мога да предпиша диагноза, но със сигурност знам, когато моя лекар е добър, има ефект от лечението и когато не е добър.

Константин Павлов:

Нека се хвана за думата „знам“. Може ли да се каже, че проблема за ефикасността на референдума, за неговата полезност като политически инструмент, зависи от това доколко гражданите правят информиран избор?

Иван Стамболов:

За всеки един избор е валидно това.

Константин Павлов:

В този смисъл, възможна ли е кампания, която е проведена в разумен срок и с разумна инвестиция на средства, която да може да информира в такава степен избирателя, че той да направи информиран избор? Нова възможно ли е, въобще, или винаги е анипулиран избора, винаги по някакъв начин изкривен, опростен?

Иван Стамболов:

Един от пороците на референдумите е, че те ще бъдат предхождани от информационни кампании. Те веднага ги свеждат до партийни избори, сходни на парламентарни избори. Тук се опира до това кой повече ресурси, медиен ресурс, за да прокара своята теза. По един въпрос, възможно най-простия, винаги има няколко гледни точки и винаги тези гледни точки могат да бъдат облечени във формата на правдивост. Ако референдума бъде предхождан от разяснителна кампания, отново изпадаме в риска да бъде спечелен от този, който вложи по-голям ресурс в информационната кампания.

Атанас Славов:

Аз бих казал, че ключа към един успешен референдум, е именно информационната кампания. Тази, която дава възможност за представяне на двете тези по един сравнително безпристрастен начин. Говоря за това, което е функция на организацията на референдума, а тя трябва ад даде възможност двете тези да звучат сравнително неутрално и безпристрастно. Знам, че в българските условия това е много трудно, но има механизми, по които  рационално да се стигне до определен тип аргументи „За“ и определен тип аргументи „Против“ – гражданина ще реши накрая. Колкото до това, че са възможни манипулации по време на информационната кампания. Аз мисля, че и представителния демократичен процес е достатъчно манипулиран, така че това е една обща опасност за правенето на политика в публични условия.

Copyright © 2017. При използване на информация от Гневни Млади Хора цитирането и позоваването с линк е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
Участвайте: