AYP епизод 14: Модерният референдум

 
AYP-Episode-14-Stambolov-Slavov-2012-10-07_2

©

08/10/2012
СОФИЯ (PIA) — —

***
Модерният референдум
***

Константин Павлов:

Мисля, че добре влязохме в темата за референдумите тук на местна почва в България. Знаете, че последните два референдума в България – през 1946 година за република или монархия. Аз днес погледнах една снимка и видях какво са представлявали истинските бюлетини. Едната – оцветена с цветовете на знамето и надпис „За Народна република“, а другата – бяла с черни букви „За монархията“, членувано. Това е първия опит в новата българска история. Втория е през 1971 година, който е може би само проформа референдум, а по съдържание – не знам какво е точно. Той е за живковата конституция, като Тодоро Живков прави една нова истински комунистическа конституция. Аз прочетох предишната (Конституцията от 1948 г. – бел.ред.) и тя повече ми хареса от тази през 1971 година – изглежда, че Живков вече е смятал, че властта му е абсолютно непоклатима и е вкарал едни неща за комунистическата партия, които ги няма в предишната. Ето ги тези два реферндума, които доказват, че трябва да има някакъв минимум обществени условия, въобще да говорим за възможност да се правят референдуми, нали?

Атанас Славов:

Нека разгледаме двата случая. В условията на тоталитарно управление – в първия случай установяване на Сталинистки режим, а във втория – преход от ранна фаза към късна фаза на зрял социализъм, аз не считам, че това са reference points за темата референдум. Референдум при тоталитарен режим, изобщо не можем да говорим за демокрация при тези условия, камо ли за пряка демокрация. Не мисля, че това трябва да е нашия фокус днес как да разграничим предстоящия референдум или всички бъдещи от тези, които в условията на една тоталитарна държава. това е първо. второ, референдума, който е иницииран (референдума за АЕЦ Белене – бел.ред.), той е уникален и затова, че пръв път в националната история група граждани, тук не казвам, че споделям идеите на тази група граждани, инициират национален референдум. Това е за първи път възможно да се случва на национално ниво и в новата ни и в досегашната ни история.

Константин Павлов:

По отношение на демокрацията ли…?

Атанас Славов:

Бих казал да. Защото, възможността на национално ниво да се инициира референдум, е една сериозна демократична възможност.

Иван Стамболов:

Ако говорим за конкретния референдум за АЕЦ Белене…

Константин Павлов:

Не, ще се опитаме да избягаме от него…

Иван Стамболов:

… той е опорочен от самата формулировка на въпроса си. С риск да скандализирам вашите зрители, бих го преформулирал в контекстно-битов план. Как е биналния въпрос – искате ли България да развива ядрена енергетика, пауза, в която всички ние казваме да, разбира се – икскаме, на площадката на АЕЦ Белене? Това е все едно да те попитам теб: „Бихте ли желали, г-н Павлов, днес да обядвате… с една купа г***а?“ Как ще отговорите на това нещо?!

Константин Павлов:

Не искам конкретно да говорим за този референдум. Кажи ми, смяташ ли ти все пак, това, че граждани успяха да се организират и да задействат тази процедура, е някакво постижение или по-скоро злоупотреба със системата?

Иван Стамболов:

Аз бих искал първо да се запозная как точно е станала организацията – кой я е организирал, кой я е финансирал и след това да приветствам гражданите, които са успели едно или друго нещо. Аз чух, че когато са събирани подписи за този референдум, анкетата е била „Искате ли евтин ток?“ Един човек решил да ги провокира и казал „Не, не искам. Къде да се подпиша, че не икам“. Отговорили ме „Няма не искаш, тука ние питаме дали искаш“ Следователно, ако 500 хиляди души са за евтин ток, 6.5 милиона души са против евтин ток по тази логика на събиране на подписи.

Константин Павлов:

Мен ме спираха на улицата и се опитваха да ме примамят с фразата „Искате ли вие да решавате дали да има ядрена енергетика?“ Аз казвах „Не, не искам аз да решавам“. Аз заподозрях манипулативност и затова така отговорих, иначе, може би, ако трябваше чистосърдечно да реша, щях да кажа нещо съвсем друго. Но да се върнем към темата. Вече стана дума за това за какво могат да се организират референдуми в България. Прочетох закона и доколкото ми позволява моята съвсем скромна компетентност, съществуващия закон казва, че референдумите могат да решават проблеми само от компетенциите на Народното събрание и то не всички такива компетенции на НС, нали?

Атанас Славов:

Да, точно така.

Константин Павлов:

Атанасе, обясни точно каква е компетентността на Народното събрание

Атанас Славов:

Идеята е следната. Там, където НС взема решения, с които избира други органи – правителство, започва процедура по импийчмънт на президента, упражнява парламентарен контрол и т.н., това са въпроси, които изрично са възложени от Конституцията на Народното събрание. Те включват най вече решения с определени лица – кой да стане министър-председател, министър или пък кой да не бъде вече президент, т.е., въпроси, които при положение, че имаме представителна демокрация преимуществено, следва да се решават от този орган. Но, въпроси, свързани със законодателството на страната, това са въпроси, които могат да бъдат решавани на референдум. Както гражданите да инициират законодателно предложение, което да бъде решено на референдум, така и когато имаме приет закон и гражданите искат неговата отмяна на референдум. Общо взето, въпроси, които са политически по съдържание, но не засягат персонални въпроси.

Иван Стамболов:

Знаете, че референдум не може по никакъв начин да решава, например какви да са данъчните ставки.

Атанас Славов:

Но пък референдум може да реши дали да имаме плосък данък или не. Това е нещо, което референдум може да го реши, но каква да е ставката, поне в България, не можем. В други държави може и ставките да са предмет на решаване на референдум.

Константин Павлов:

Да приемем, че изяснихме компетенцията на НС. Но да речем, теоретично, имаме група граждани, които са изпълнили формално изискванията на закона – събрани са 500 хиляди подписа, всички неща са проверени, но въпросът на този референдум не отговаря на тези условия, които са за компетентността на НС. Кой взима в България решение дали този въпрос е от компетентностите на НС или не е, самото НС или някой друг?

Атанас Славов:

Когато въпроса излиза извън компетенциите на НС, КС е орган, който може да се намеси и да каже, че този въпрос противоречи на Конституцията и тогава референдум няма да има. Включително и по предстоящия референдум, ако бъде сезиран КС след като НС е взело решение и КС се произнесе, че НС няма компетенциите по въпросите за ядрена енергетика, такъв референдум няма да има.

Иван Стамболов:

Има и нещо друго. Въпросите за референдум трябва да следват и една целесъобразност и изпълнимост. Чудесно е, че ние питаме нещо много прекрасно хората и те казват своето мнение, но от това какво следва? Че НС трябва да излезе с някакво решение за тяхното изпълнение или както е случая с Белене. Хубаво, хората ще кажат ОК, искаме да имаме централа в Белене и като няма пари това да се случи – какво правим? Или, бихте ли желали, братя българи, България да е на три морета? Те казват да и ние какво правим – обявяваме война на Гърция и на…

Константин Павлов:

Аз си спомням един подобен прецедент през 2003 година, когато НС с голямо мнозинство взе решение да не се спират двата малки блока на АЕЦ Козлодуй. Но няколко месеца след това правителството изпълни задълженията си по съответния международен договори  спря тези малки блокове. Сега ние пак потъваме в тази тема, за съжаление не можем съвсем да избягаме от нея. Пак имаме прецедент – НС казва нещо по даден конкретен проект, а правителството казва нещо друго и в случая се случва това, което казва правителството, защото то компетентно. Правилно ли разбирам?

Атанас Славов:

Или в случая, защото имаме задължения по международен договор и следва да ги изпълним…

Иван Стамболов:

За да се случи нещо друго, например членството в ЕС.

Константин Павлов:

А, когато имаме противоречие между международен договор и резултат от референдум, тогава как се постъпва?

Атанас Славов:

Тук има няколко момента. Първо, предвидено е, че референдум може да се провежда по международен договор преди неговата ратификация, т.е. преди датата на която  евлязъл в НС за ратификация може да се проведе референдум и този референдум да обвърже НС. Ако, обаче, вече имаме ратификация и договора е влязъл в сила, референдум не може да има. Така че в случаите, когато имаме такъв международен договор, той има преимущество над българскити закони. Това е част от нашата Конституция.

Константин Павлов:

Разбрахме каква е ситуацията с международните договори, разбрахме, че КС е този, който трябва да се произнесе. Един въпрос, който не ми е ясен – КС може ли да се самосезира или…?

Атанас Славов:

Не, трябва да бъде сезиран от органите, които могат да направят това. Това са МС, Главен прокурор, върховните съдилища, част от депутати, президента… Вариант има, стига политиците да искат да задвижат тази процедура.

Copyright © 2017. При използване на информация от Гневни Млади Хора цитирането и позоваването с линк е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
Участвайте: